Бъди за мен танцуваща звезда,

свенливо през стъклото да наднича,

приседнала за малко във съня,

с Луната на купон след туй да тича...

Бъди за мене оня див стремеж,

поляните със разцъфтели макове,

пероните, затихнали в копнеж,

в очакване на закъснели влакове...

Кинжал бъди! - забит ми във гърба

и камък във лицето, щом ти стиска!

Любов бъди!... Във скулптурна творба

извайвай ме!... Тъй както ти се иска...

Бъди ми Смърт!... Последен лъх студен

и Рай след туй, възпяван от мнозина!...

Бъди ми бриз в прегарящия ден,

във сняг дълбок – спасителна пъртина!...

Бъди ми хляб!... Ту сладък, ту солен...

И залив тих... Уютен... За двамина...